January 2023 – Reflection Theatre Toronto

„Знам какво им е на хората, които не са в България, но я носят в сърцата си. … За мен това е съкровен миг да се срещна с тези хора . Това, което те са направили (в Торонто) е фантастично – направили са театър, играят на български и канят български режисьори и драматурзи.“

Това заяви пред в. “Телеграф” режисьорът Росица Обрешкова дни преди да пристигне на работна визита в Торонто по покана на българския театър „Отражение“, с който ще постави свой спектакъл по разкази на Станислав Стратиев от сборника „ВАВИЛОНСКА ХРОНИКА“.

Премиерата на пиесата „ВАВИЛОНЦИ“ ще бъде на 11 февруари, 2023 г., в 19,00 ч., в залата на църквата „Св. Георги“, гр. Торонто.

Росица Обрешкова завършва “Актьорско майсторство” в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” при проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Специализира режисура при проф. Маргарита Младенова. Дълги години е асистент на проф. Стефан Данаилов. Сега води клас в югозападния университет „Неофит Рилски“. Режисьор на авторските спектакли: „Змей”, „Нина”, „Кимоно“, „Зле съшитият Орфей“, „Страшносмешно необщуване“ , както и на представленията: „MOVIE” от Елин Рахнев, „Една добра жена в една лоша зима”, „Роберто Зуко” от Бернар Мари Колтес, ”, „Лека нощ, Патриция” от Алдо Бенедети, „Чайки пият чай“ от Александър Мардан, „Кръв и власт“ по текстове на Шекспир, „Актрисата“ от Питър Куилтър и мн. др.

Росица Обрешкова е от хората, които се чувстват най-спокойно и уютно в собствената си страна, а театърът за нея е не само професия, но и съдба. Ето какво сподели тя специално за българската театрална публика в Торонто и театър „ОТРАЖЕНИЕ“:

Здравей, Роси и добре дошла при българите в Торонто . Предстои ти премиера на театрално представление, която подготвяш с изцяло непознат за теб театрален екип от непрофесионални актьори, за които театърът е любов, кауза и вълнуващо приключение. Как се чувстваш почти три седмици преди премиерата – предизвикателство или напрежение е това за теб?

Театърът е преди всичко удоволствие и докато го правим, трябва да радваме душите си, сетивата си, да се отместваме встрани от времето и да създаваме свят от текстурата на въображението. Научих как да се забавлявам докато работя, да приключенствам и това снема напрежението. Така и актьорите се чувстват свободни, те трябва да са най-щастливи, докато създават представлението.

Разкажи ни за пиесата, чиито репетиции с актьорите от театър „Отражение“ вече вървят с пълна пара, и с какво тя ще бъде интересна за българската публика, която живее на хиляди километри от родината си ?

Станислав Стратиев е безкомпромисен свредел, дето потъва доста надълбоко в особеностите на българския натюрел. С острото си сатирично перо той описва неподправеното и уникално гледище на родния „мислител“. Героят му Паскал смело може да се нарече „велик философ от школата на северозапада“. Усещам липсата, носталгията по България у хората тук. Нека ги разходим до едно село, близо до Берковица, селото на Паскал, където по нашенски да се посмеем пак над нас си, разбира се, както го правим от памтивека.

Когато поставяш театрално представление, кое е основното, което има превес при вземането на решения от теб като режисьор – сценарият, актьорите, предизвикателството към твоите умения, въздействието, което пиесата може да има върху зрителя или може би нещо друго?

Всеки текст, всяка среща с театрален екип е уникална. Тя те предизвиква да търсиш неутъпкана пътека. Ако правиш нещо с любов, то се подрежда по някаква мистериозна логика и всичко си идва на предначертаното място. Публиката попие ли от нашето удоволствие, значи си е струвало.

И накрая, няколко блиц въпроса с кратки отговори , за да скицираш сама себе си със слово. Можеш ли да се опишеш с три думи?

Хм, многословна съм, да си призная.

Кое е онова нещо от миналото , което искаш да се върне ?

Спомените са нещо красиво, дори и болезнените, но те трябва да се пускат. Затова и творим. Погледът назад ни ослепява, напред е необятно.

За какво мечтаеш?

Следващата ми мечта да е още по – смела.

Какво би могло да те извади от равновесие?

Всичко може да те извади, въпросът е какво те връща. Мен ме връща любовта.

Ако можеше сега да избираш , кой актьор от световна величина би поканила да участва в следващата ти пиеса?

Не бих си давала толкова зор. Ние имаме достатъчно изключителни актьори.

Коя е идеалната формула за правене на театър?

Да те изпълва това, което правиш в момента.

Къде предпочиташ да си – зад кулисите или на първия ред в салона?

Където и да е в театъра – такива причудливи и скрити места има там.

Без какво в куфара си не тръгваш никога?

Предпочитам да мога да тръгна без куфар.

Кленов сироп или пчелен мед?

Опитах ви сиропа – не е лош.

Пожелай нещо на тези, които четат това интервю.

Желая им смели мечти и споделеност.

Month: January 2023

Вавилонци

Разговор с известния театрален режисьор и преподавател РОСИЦА ОБРЕШКОВА, която е в Торонто по покана на екипа на театър “ОТРАЖЕНИЕ”

‘TEST’ in NYC