Author: Reflection Admin

ВАЖНА ПРОМЯНА

Уважаема публика в Торонто,

Поради непредвидени и независещи от нас обстоятелства и ситуационни промени, датата 24 март на представлението “БАЛКАНСКИ СИНДРОМ” се премества за 29 МАРТ , 19.00 ч.

Закупените вече билети важат за новата дата!

Искрено се извиняваме за причиненото неудобство и ви обещаваме истински забавно начало на дългия уикенд

Всяка година ние, екипът на театър „Отражение“ – българският театър в Торонто, създаваме спектакъл по българска драматургия и каним утвърдени български режисьори да ни гостуват . Общата ни цел е пълноценен творчески процес, високо художествено представяне и достигане до максимален брой публика, а съхраняването на връзката с българската култура и език на българската общност в Канада сме заложили като основен приоритет.

В афиша ни за февруари 2024 г. е заложено заглавието „Балкански синдром“, автор Станислав Стратиев. Нашата покана да ни гостува и постави това представление прие младият български режисьор Любомир Колаксъзов, който вече е в Торонто и работи усърдно с нашите актьори в „Отражение“ .

Любомир Колаксъзов е завършил режисура за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а след това, отново там, завършва и „Мениджмънт в сценичните изкуства“. Режисьор е на спектаклите „Бялата врана“, „Жените от портокаловите градини“, „Чудовището Кашчей“, „Алеко. Смях над мрачни страници“, „Славеят“, „Вътрешният глас“, „Красавицата и звярът“, “Междинна зона“, „Зелената Котка“, „Полетът“, „Ескиз 4“ и др.  Бил е актьор, зам.-директор на Държавния куклен театър – Сливен; художествен ръководител в театрална школа „Тракарт“  и  театрална школа „Любен Гройс“,гр.Пловдив. Има много участия и награди от български и международни театрални фестивали, участия като художествен ръководител и режисьор в различни театрални студия, уъркшопи и школи .

Според Любомир Колаксъзов няма куклен или драматичен театър – има само театър, в който споделяш нещо, което те вълнува. Останалото са средствата, с които това се представя.

Ето какво сподели той в една от почивките по време на репетициите му с актьорите от театър „Отражение“:

• Здравей, Любо и добре дошъл отново в Торонто. Ти си един от младите български режисьори, който вече има театрален опит не само в България, но и в чужбина. Как, според теб, се ситуира българският театър сред различните общности на българите извън пределите на родината?

Забелязал съм, че професионалният български театър доста пътува по света и играе своите представления сред българската общност. Това е много хубаво, защото се осъществява среща на българския език и култура, която е много ценна за българите, избрали да живеят на хиляди километри от страната си. За артистите също смея да кажа, че  срещата им е красива и ценна с това, че виждат българска публика, която е отдадена и много положително настроена към тях и тяхната работа. Надявам се, че професионалният български театър, идващ сред българите по света, се отнася достойно с тях и играе представления, които са отвъд просто „забавния“ и телевизионен характер на много от онези, показвани в България. Смятам, че българската аудитория, където и да е по света, има нужда предимно от стойностна българска класическа и съвременна драматургия, която би усмихвала, би разплаквала, би замислила и би развълнувала българския дух.  От четири години вече работя с една малка българска общност в град Перуджа, Италия, където заедно с „Асоциация Малката България в Централна Италия“ и Българското неделно училище „К.П.Войвода“, осъществяваме, както театрални представления, така и различни културни и образователни проекти. Благодарение на един много отдаден на театъра и културата човек – Николай Николов,както и на неговите съмишленици Соня Николова и Пепа Петрова , въпреки всякакви усилия, е създадена малка камерна сцена, на която се осъществяват театрални представления, както за възрастни, така и за българските деца. В сърцето на Италия, в град Перуджа се намира единственият български любителски театър и съм щастлив, че мога да работя, да помагам и да подкрепям с каквото мога тази малка българска общност с голямо сърце към изкуството, театъра и културата. Благодарение на съвместната ни работа създадохме детския куклен спектакъл „Полетът“,  от съвременния млад български автор Теодора Георгиева, който пропътува и се игра толкова много из България, Италия, Германия, че през 2023 г. стигна дори до Торонто, Канада. Един любителски театър посреща друг през хиляди километри, подслонява го топло и уютно, и заедно създават силна театрално-културна връзка, която се надявам в бъдеще да поддържат и взаимно да си помагат. Точно тази среща ми даде възможност за запознанство с българската общност в град Торонто и с актьорската трупа на театър „Отражение. И веднага след това дойде покана от театър „Отражение“ да работим заедно и да създадем театрално представление по български текст. Много се радвам, че срещнах в Торонто толкова усмихната, положителна, отдадена, уютна, сърцата и с пълна бойна готовност за творчество българска общност. Много е хубаво да виждаш хора, които обичат изкуството, особено театъра, които отделят от свободното си време за репетиции, за създаване на представление и са готови да играят и да допринасят за културния дух на общността си. Да създаваш театър в днешно време е огромен лукс за всички, които го правят и гледат, затова когато срещнеш хора, които го правят, трябва само да им се възхищаваш и подкрепяш. По-често ми се иска да го виждам, както навсякъде по света, така и в родината си. Театърът е изкуство, което свързва много други изкуства. Негова функция е и да обединява. Толкова е хубаво да виждаш в салона различни хора, независимо от техния статус, етнос, възраст и мироглед, които седят тихо загледани към едни хора, представящи им завладяващ, магичен свят. Една общност се крепи от нейното обединяване, от взаимното им подкрепяне и какво по -хубаво от това те да се изразяват чрез изкуството и театъра. Така, че трябва се поддържа и най-вече да се подкрепя, защото културата е един много важен стълб към изграждането на една общност.

• Според теб какво трябва да бъде отношението на театъра към реалността – огледало, провокация към асоциациите на зрителя или нещо друго?

Можем да го наречем огледало, което има способност на ОТРАЖЕНИЕ, в което зрителите могат да видят себе си като човешки същества, които мислят, чувстват, имат активна позиция за света, тук и сега. ОТРАЖЕНИЕ, което може да извади човека от блатото на пошлостта и образа на апатичен консуматор. Това ОТРАЖЕНИЕ провокира съвременните зрители и света към сетивен поглед към всичко, което се случва, независимо дали е приятно или не. В никакъв случай няма идея да показва само красивото, защото това е лъжа, и в никакъв случай няма намерение да показва само грозното лице на човека и света, защото това няма да е истина. ОТРАЖЕНИЕ, което показва какви сме били, какви сме сега и най-важното какви избираме да сме утре.

• Как тече процесът в създаването на пиесата „Балкански Синдром“ по Ст. Стратиев и как протича съвместната ви работа с актьорите от театър „Отражение“ , гр. Торонто?

Процесът в създаването на пиесата не спира. Той продължава до премиерата и след нея. В момента заедно с актьорите четем текста и от него взимаме това, което върши работа за изграждането на персонажите и ситуациите, които искаме да пресъздадем. Паралелно в България композиторът Христо Намлиев пише музика за представлението, а младата актриса и музикант Елена Дечева пише текста към песента, която ще се чуе в представлението. Всеки един от актьорите участва активно с предложения и идеи за образите в пиесата и моята работа е да организирам всичко, което се измисли и да го събера в един свят. Стъпвайки на текста ние пресъздаваме една българска комедия, която разглежда българското общество с всичкия му пламенен и страстен балкански характер, с всичките му недостатъци и багри от топлота, грижа и любов. Както казва Йордан Радичков „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“. И ние с голяма любов и отдаденост репетираме и репетираме, както тече Ниагарският водопад. Неспирно се работи в свободното време на актьорите, които след работа уморени или не, учат реплики, правят и търсят костюми, реквизити, декори. Всички се опитваме, както пише в пиесата си Стратиев „ да изобразим светли характери, благородни страсти, възвишени помисли… почти като в Народния театър.“   Зрителите накрая ще се срещнат „със смях на лицето и със сълзи в сърцето с нашите герои“, които може да не са много перфектни, но са истински, както в живота, така и на сцената.  „Но всеки със съдбата си. Ние с нашата, вие – с вашата. Важното е човек с човека да се среща и човек човека да чува. И да се усмихват!..“

• Твоето режисьорско гостуване в Торонто, свързано с работата ти с театър „Отражение“, ще бъде съчетано и със срещи с децата от българско неделно училище „Канев“ . Как смяташ да ги въведеш в големия свят на театъра и да събудиш въображението и любопитството им към изкуството?

С децата от Българско Неделно училище „Канев“ ще проведем творческо ателие, което има за цел да скицира  актьорската професия и да ги въведе в разнообразието от средства в театъра. Чрез разнообразни актьорски игри и упражнения заедно с децата ще провокираме въображението да измисляме персонажи, театрални етюди, да откриваме различни средства за изразяване и видове театър, ще се опитаме да направим куклен театър, ще се учим колко е важно да си партнираш на сцената и да разчиташ на човека до теб и максимално ще провокираме творческото си мислене и въображение.

• Ето и няколко блиц въпроса, с които сам да нарисуваш себе си с думи:

• Кои  три думи те описват най-добре?

Висок , Ненормален , Бухал.

• Кое е онова нещо от твоят характер, което не искаш никога да се промени?

Онова нещо, което само другите виждат, а аз не. И заради което остават приятели и съмишленици.

• За какво мечтаеш?

              Да отида в космоса. Почти съм стигнал. Щом до Канада стигнах, значи съм близо.

• Какво може да те извади от равновесие?

Човешката глупост и суета.

• Кой театрален герой мечтаеш да поставиш като режисьор?

             Няма да кажа, защото другите персонажи ще ми се разсърдят.

• Кое е първото нещо, което слагаш в куфара си, когато тръгваш на пътешествие?

Чорапи.

• Мед или кленов сироп?

Мед. От кошер. Без консерванти. 😉

• Пожелай нещо на българската публика в Торонто :

Поддържайте положителното мислене. Продължавайте да сте заедно и да подкрепяте българската общност, култура, език и дух. Ходете на театър. Хубаво е!

АВТОР: Театър “Отражение”

“BABYLONIANS”

И въпреки студеното време, нашите 🏛️”ВАВИЛОНЦИ”🏛️ се завръщат на сцена “ОТРАЖЕНИЕ” и ни показват как преценяват света с уникалната си гледна точка и удивителното си балканско чувство за хумор. Както казва самият автор : ” Ако сме дали нещо на света, това е българският модел…, казано просто – обратното на всичко …”.

Заповядайте на 9 април, 18,30ч.
сцена “ОТРАЖЕНИЕ”
Македоно-българска църква “Св.Георги”
17 Regent str, Toronto ON

цена на билета : $35

за закупуване на билети:
www.ticketrookie.com
647-701-7133, 647-936-2609

Това са нашите

🏦 ” В А В И Л О Н Ц И ” 🏦

(след репетиция 🎭), които иначе самоотвержено обитават необитаемото си село, затънали в немотия и страх, в лениви илюзии, алкохолни проекти и идиотски хрумки…
За много от своите прозрения те искат да ви разкажат, елате ги чуйте …📌 11 февруари, 19,00 ч.
📌 Сцена “ОТРАЖЕНИЕ”
Македоно-българска църква “Св.Георги”
17 Regent str.,Toronto, M5A 3N4
📌 Билети : $35
тел. 647 834 6055 и 647-833-6533
( скоро и online билети в ticket rookie )

„Знам какво им е на хората, които не са в България, но я носят в сърцата си. … За мен това е съкровен миг да се срещна с тези хора . Това, което те са направили (в Торонто) е фантастично – направили са театър, играят на български и канят български режисьори и драматурзи.“

Това заяви пред в. “Телеграф” режисьорът Росица Обрешкова дни преди да пристигне на работна визита в Торонто по покана на българския театър „Отражение“, с който ще постави свой спектакъл по разкази на Станислав Стратиев от сборника „ВАВИЛОНСКА ХРОНИКА“.

Премиерата на пиесата „ВАВИЛОНЦИ“ ще бъде на 11 февруари, 2023 г., в 19,00 ч., в залата на църквата „Св. Георги“, гр. Торонто.

Росица Обрешкова завършва “Актьорско майсторство” в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” при проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. Специализира режисура при проф. Маргарита Младенова. Дълги години е асистент  на проф. Стефан Данаилов. Сега води клас в югозападния университет „Неофит Рилски“. Режисьор на авторските спектакли: „Змей”, „Нина”, „Кимоно“, „Зле съшитият Орфей“, „Страшносмешно необщуване“ , както и на представленията: „MOVIE”  от Елин Рахнев, „Една добра жена в една лоша зима”, „Роберто Зуко” от Бернар Мари Колтес, ”, „Лека нощ, Патриция”  от Алдо Бенедети, „Чайки пият чай“ от Александър Мардан, „Кръв и власт“ по текстове на Шекспир, „Актрисата“ от Питър Куилтър и мн. др.

Росица Обрешкова е от хората, които се чувстват най-спокойно и уютно в собствената си страна, а театърът за нея е не само професия, но и съдба.  Ето какво сподели тя специално за българската театрална публика в Торонто и театър „ОТРАЖЕНИЕ“:

• Здравей, Роси и добре дошла при българите в Торонто . Предстои ти премиера на театрално представление, която подготвяш с изцяло непознат за теб театрален екип от непрофесионални актьори, за които театърът е любов, кауза и вълнуващо приключение. Как се чувстваш почти три седмици преди премиерата – предизвикателство или напрежение е това за теб?

Театърът е преди всичко удоволствие и докато го правим, трябва да радваме душите си, сетивата си, да се отместваме встрани от времето и да създаваме свят от текстурата на въображението. Научих как да се забавлявам докато работя, да приключенствам и това снема напрежението. Така и актьорите се чувстват свободни, те трябва да са най-щастливи, докато създават представлението.

• Разкажи ни за пиесата, чиито репетиции с актьорите от театър „Отражение“ вече вървят с пълна пара, и с какво тя ще бъде интересна за българската публика, която живее на хиляди километри от родината си ?

Станислав Стратиев е безкомпромисен свредел, дето потъва доста надълбоко в особеностите на българския натюрел. С острото си сатирично перо той описва неподправеното и уникално гледище на родния „мислител“. Героят му Паскал смело може да се нарече „велик философ от школата на северозапада“. Усещам липсата, носталгията по България у хората тук. Нека ги разходим до едно село, близо до Берковица, селото на Паскал, където по нашенски да се посмеем пак над нас си, разбира се, както го правим от памтивека. 

• Когато поставяш театрално представление, кое е основното, което има превес при вземането на решения от теб като режисьор – сценарият, актьорите, предизвикателството към твоите умения, въздействието, което пиесата може да има върху зрителя или може би нещо друго?

Всеки текст, всяка среща с театрален екип е уникална. Тя те предизвиква да търсиш неутъпкана пътека. Ако правиш нещо с любов, то се подрежда по някаква мистериозна логика и всичко си идва на предначертаното място.  Публиката попие ли от нашето удоволствие, значи си е струвало.  

• И накрая, няколко блиц въпроса с кратки отговори , за да скицираш сама себе си със слово. Можеш ли да се опишеш с три думи?

Хм, многословна съм, да си призная.

• Кое е онова нещо от миналото , което искаш да се върне ?

Спомените са нещо красиво, дори и болезнените, но те трябва да се пускат. Затова и творим. Погледът назад ни ослепява, напред е необятно.

• За какво мечтаеш?

Следващата ми мечта да е още по – смела.

• Какво би могло да те извади от равновесие?

Всичко може да те извади, въпросът е какво те връща. Мен ме връща любовта.

• Ако можеше сега да избираш , кой актьор от световна величина би поканила да участва в следващата ти пиеса?

Не бих си давала толкова зор. Ние имаме достатъчно изключителни актьори.

• Коя е идеалната формула за правене на театър?

Да те изпълва това, което правиш в момента.

• Къде предпочиташ да си – зад кулисите или на първия ред в салона?

Където и да е в театъра – такива причудливи и скрити места има там.

• Без какво в куфара си не тръгваш никога?

Предпочитам да мога да тръгна без куфар.

• Кленов сироп или пчелен мед?

Опитах ви сиропа – не е лош. 

• Пожелай нещо на тези, които четат това интервю.

Желая им смели мечти и споделеност. 

Reflection Theatre is excited to announce that Maria and Vitan will perform in

NEW YORK Fringe Festival FRIGID

Feb 15 – Mar 5, 2023

The FRIGID New York Fringe Festival presents

A Reflection Theatre production of:

TEST

Written and Directed by Elin Rahnev

Featuring Vitan Pravtchev & Maria N. Angelova

Set Design & Poster by George Yaneff

FRIGID New York

February 15th – March 5th, 2023

TEST will be performed on:

Feb 18 – 2pm, Feb 20 – 9:50pm, Feb 25 – 7pm,

March 1 – 8:10pm, March 3 – 11:30pm

$20

https://www.frigid.nyc/event/6897:333/

UNDER St Marks Theater

94 St Marks Pl, New York,

NY 10009, United States

————-

You can support Maria and Vitan using the campaign link:

https://gofund.me/658f6a0e

И нека КОЛЕДНАТА МАГИЯ ни помогне да видим светлината по пътя ни, и блестящата коледна звезда в сърцата ни, и чудото сред делничните неща…

Да се усмихнем и си пожелаем вълшебство – КОЛЕДА Е

С любов :

Вашето „ОТРАЖЕНИЕ“

https://fb.watch/hEzoxyYTWg/

“NOT FOR PHONE” at Reflection theater last night in Quebec City, QC . Smiling faces, welcoming people absorbing every moment on stage as a fairy tale happening in front of their eyes. Actor Vesko Monev was the element, and his game brilliant. We don’t know exactly what art is, but that last night was the magic that only theatre can promise. “NOT FOR A PHONE” made it come true, and the audience deserved it. Thank you, dear people, for the wonderful handmade gift you gave us – meaning, symbol and aesthetics in a ribbon box And for the excitement of the memory that will remain, thank you You are all great