“Балкански синдром” е спектакъл, който изважда на показ парадоксите и абсурдите на българския живот в края на 80-те години на XX век. Той е едно надсмиване над поредната ни неразбория, но и обяснение в любов към драмата на обикновения човек – вечната жертва на безкрайния социален експеримент.
В представлението участват: Веселин Монев, Витан Пръвчев, Георги Янев, Гергана Егова-Динева, Ками Йотова, Лилия Иванова, Мария Ангелова, Севдо Палазов, Стамена-Стела Димова
Режисьор: Любомир Колаксъзов Композитор: Христо Намлиев Текст на песен: Елена Дечева Костюми: Рита Колева Художник: Георги Янев Звук и Осветление: Анжело Лазаров
Проектът е реализиран с финансовата помощ на @Национален фонд „Култура“ Програма „Мобилност и развитие“ 2023 г. Модул „Чужбина“, сесия 3.
Всяка година ние, екипът на театър „Отражение“ – българският театър в Торонто, създаваме спектакъл по българска драматургия и каним утвърдени български режисьори да ни гостуват . Общата ни цел е пълноценен творчески процес, високо художествено представяне и достигане до максимален брой публика, а съхраняването на връзката с българската култура и език на българската общност в Канада сме заложили като основен приоритет.
В афиша ни за февруари 2024 г. е заложено заглавието „Балкански синдром“, автор Станислав Стратиев. Нашата покана да ни гостува и постави това представление прие младият български режисьор Любомир Колаксъзов, който вече е в Торонто и работи усърдно с нашите актьори в „Отражение“ .
Любомир Колаксъзов е завършил режисура за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, а след това, отново там, завършва и „Мениджмънт в сценичните изкуства“. Режисьор е на спектаклите „Бялата врана“, „Жените от портокаловите градини“, „Чудовището Кашчей“, „Алеко. Смях над мрачни страници“, „Славеят“, „Вътрешният глас“, „Красавицата и звярът“, “Междинна зона“, „Зелената Котка“, „Полетът“, „Ескиз 4“ и др. Бил е актьор, зам.-директор на Държавния куклен театър – Сливен; художествен ръководител в театрална школа „Тракарт“ и театрална школа „Любен Гройс“,гр.Пловдив. Има много участия и награди от български и международни театрални фестивали, участия като художествен ръководител и режисьор в различни театрални студия, уъркшопи и школи .
Според Любомир Колаксъзов няма куклен или драматичен театър – има само театър, в който споделяш нещо, което те вълнува. Останалото са средствата, с които това се представя.
Ето какво сподели той в една от почивките по време на репетициите му с актьорите от театър „Отражение“:
Здравей, Любо и добре дошъл отново в Торонто. Ти си един от младите български режисьори, който вече има театрален опит не само в България, но и в чужбина. Как, според теб, се ситуира българският театър сред различните общности на българите извън пределите на родината?
Забелязал съм, че професионалният български театър доста пътува по света и играе своите представления сред българската общност. Това е много хубаво, защото се осъществява среща на българския език и култура, която е много ценна за българите, избрали да живеят на хиляди километри от страната си. За артистите също смея да кажа, че срещата им е красива и ценна с това, че виждат българска публика, която е отдадена и много положително настроена към тях и тяхната работа. Надявам се, че професионалният български театър, идващ сред българите по света, се отнася достойно с тях и играе представления, които са отвъд просто „забавния“ и телевизионен характер на много от онези, показвани в България. Смятам, че българската аудитория, където и да е по света, има нужда предимно от стойностна българска класическа и съвременна драматургия, която би усмихвала, би разплаквала, би замислила и би развълнувала българския дух. От четири години вече работя с една малка българска общност в град Перуджа, Италия, където заедно с „Асоциация Малката България в Централна Италия“ и Българското неделно училище „К.П.Войвода“, осъществяваме, както театрални представления, така и различни културни и образователни проекти. Благодарение на един много отдаден на театъра и културата човек – Николай Николов,както и на неговите съмишленици Соня Николова и Пепа Петрова , въпреки всякакви усилия, е създадена малка камерна сцена, на която се осъществяват театрални представления, както за възрастни, така и за българските деца. В сърцето на Италия, в град Перуджа се намира единственият български любителски театър и съм щастлив, че мога да работя, да помагам и да подкрепям с каквото мога тази малка българска общност с голямо сърце към изкуството, театъра и културата. Благодарение на съвместната ни работа създадохме детския куклен спектакъл „Полетът“, от съвременния млад български автор Теодора Георгиева, който пропътува и се игра толкова много из България, Италия, Германия, че през 2023 г. стигна дори до Торонто, Канада. Един любителски театър посреща друг през хиляди километри, подслонява го топло и уютно, и заедно създават силна театрално-културна връзка, която се надявам в бъдеще да поддържат и взаимно да си помагат. Точно тази среща ми даде възможност за запознанство с българската общност в град Торонто и с актьорската трупа на театър „Отражение. И веднага след това дойде покана от театър „Отражение“ да работим заедно и да създадем театрално представление по български текст. Много се радвам, че срещнах в Торонто толкова усмихната, положителна, отдадена, уютна, сърцата и с пълна бойна готовност за творчество българска общност. Много е хубаво да виждаш хора, които обичат изкуството, особено театъра, които отделят от свободното си време за репетиции, за създаване на представление и са готови да играят и да допринасят за културния дух на общността си. Да създаваш театър в днешно време е огромен лукс за всички, които го правят и гледат, затова когато срещнеш хора, които го правят, трябва само да им се възхищаваш и подкрепяш. По-често ми се иска да го виждам, както навсякъде по света, така и в родината си. Театърът е изкуство, което свързва много други изкуства. Негова функция е и да обединява. Толкова е хубаво да виждаш в салона различни хора, независимо от техния статус, етнос, възраст и мироглед, които седят тихо загледани към едни хора, представящи им завладяващ, магичен свят. Една общност се крепи от нейното обединяване, от взаимното им подкрепяне и какво по -хубаво от това те да се изразяват чрез изкуството и театъра. Така, че трябва се поддържа и най-вече да се подкрепя, защото културата е един много важен стълб към изграждането на една общност.
Според теб какво трябва да бъде отношението на театъра към реалността – огледало, провокация към асоциациите на зрителя или нещо друго?
Можем да го наречем огледало, което има способност на ОТРАЖЕНИЕ, в което зрителите могат да видят себе си като човешки същества, които мислят, чувстват, имат активна позиция за света, тук и сега. ОТРАЖЕНИЕ, което може да извади човека от блатото на пошлостта и образа на апатичен консуматор. Това ОТРАЖЕНИЕ провокира съвременните зрители и света към сетивен поглед към всичко, което се случва, независимо дали е приятно или не. В никакъв случай няма идея да показва само красивото, защото това е лъжа, и в никакъв случай няма намерение да показва само грозното лице на човека и света, защото това няма да е истина. ОТРАЖЕНИЕ, което показва какви сме били, какви сме сега и най-важното какви избираме да сме утре.
Как тече процесът в създаването на пиесата „Балкански Синдром“ по Ст. Стратиев и как протича съвместната ви работа с актьорите от театър „Отражение“ , гр. Торонто?
Процесът в създаването на пиесата не спира. Той продължава до премиерата и след нея. В момента заедно с актьорите четем текста и от него взимаме това, което върши работа за изграждането на персонажите и ситуациите, които искаме да пресъздадем. Паралелно в България композиторът Христо Намлиев пише музика за представлението, а младата актриса и музикант Елена Дечева пише текста към песента, която ще се чуе в представлението. Всеки един от актьорите участва активно с предложения и идеи за образите в пиесата и моята работа е да организирам всичко, което се измисли и да го събера в един свят. Стъпвайки на текста ние пресъздаваме една българска комедия, която разглежда българското общество с всичкия му пламенен и страстен балкански характер, с всичките му недостатъци и багри от топлота, грижа и любов. Както казва Йордан Радичков „Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“. И ние с голяма любов и отдаденост репетираме и репетираме, както тече Ниагарският водопад. Неспирно се работи в свободното време на актьорите, които след работа уморени или не, учат реплики, правят и търсят костюми, реквизити, декори. Всички се опитваме, както пише в пиесата си Стратиев „ да изобразим светли характери, благородни страсти, възвишени помисли… почти като в Народния театър.“ Зрителите накрая ще се срещнат „със смях на лицето и със сълзи в сърцето с нашите герои“, които може да не са много перфектни, но са истински, както в живота, така и на сцената. „Но всеки със съдбата си. Ние с нашата, вие – с вашата. Важното е човек с човека да се среща и човек човека да чува. И да се усмихват!..“
Твоето режисьорско гостуване в Торонто, свързано с работата ти с театър „Отражение“, ще бъде съчетано и със срещи с децата от българско неделно училище „Канев“ . Как смяташ да ги въведеш в големия свят на театъра и да събудиш въображението и любопитството им към изкуството?
С децата от Българско Неделно училище „Канев“ ще проведем творческо ателие, което има за цел да скицира актьорската професия и да ги въведе в разнообразието от средства в театъра. Чрез разнообразни актьорски игри и упражнения заедно с децата ще провокираме въображението да измисляме персонажи, театрални етюди, да откриваме различни средства за изразяване и видове театър, ще се опитаме да направим куклен театър, ще се учим колко е важно да си партнираш на сцената и да разчиташ на човека до теб и максимално ще провокираме творческото си мислене и въображение.
Ето и няколко блиц въпроса, с които сам да нарисуваш себе си с думи:
Кои три думи те описват най-добре?
Висок , Ненормален , Бухал.
Кое е онова нещо от твоят характер, което не искаш никога да се промени?
Онова нещо, което само другите виждат, а аз не. И заради което остават приятели и съмишленици.
За какво мечтаеш?
Да отида в космоса. Почти съм стигнал. Щом до Канада стигнах, значи съм близо.
Какво може да те извади от равновесие?
Човешката глупост и суета.
Кой театрален герой мечтаеш да поставиш като режисьор?
Няма да кажа, защото другите персонажи ще ми се разсърдят.
Кое е първото нещо, което слагаш в куфара си, когато тръгваш на пътешествие?
Чорапи.
Мед или кленов сироп?
Мед. От кошер. Без консерванти. 😉
Пожелай нещо на българската публика в Торонто :
Поддържайте положителното мислене. Продължавайте да сте заедно и да подкрепяте българската общност, култура, език и дух. Ходете на театър. Хубаво е!
