Под прожектора в рубриката „ НА РЕЖИСЬОРСКИЯ СТОЛ“ днес сяда :
НИКОЛАЙ ГУНДЕРОВ
И тази година, в началото на новия ни театрален сезон, ние, екипът на българския театър „Отражение“, гр. Торонто, създаваме нов спектакъл по българска драматургия и каним любим наш български режисьор да ни гостува .
За наша огромна радост, и за да създадем съвместен пълноценен творчески процес, който да е основата за изграждането на новия ни спектакъл, поканата ни прие и вече е в Торонто, обичаният български театрален актьор, режисьор и драматург Николай Гундеров.
Николай Павлов Гундеров е роден в гр.Шумен. Завършва славянски филологии в Софийския университет, а след това режисура и драматургия в Академията за изящни изкуства в Прага. Негови пиеси са превеждани и играни в Словакия, Чехия, Северна Македония, Австрия, Германия. Носител е на награди за литература и театър, между които: Южна пролет за най-добър дебют, Отличие на международната академия за изкуства в Париж, Наградата за режисура на чешката театралната академия DAMU, Наградата на полските актьорски асоциации във Варшава, Голямата награда на публиката на Гранд фестивала на смеха в Чехия, Наградата за драматургия на Международния театрален фестивал „Нова българска драма“, Наградата на публиката на Европейския фестивал на пътуващия театър и Наградата Алеко Константинов за текст на съвременна българска комедия. Пиесата „Пробен срок“ получава Голямата награда от националния конкурс за авторска пиеса на „Театър 199“ в София и Аскеер за съвременна българска драматургия.
„Чувството за хумор повишава хемоглобина в душата и ни помага да открием фалша в живота“ – това споделя Николай Гундеров в едно от последните си радио-интервюта в България. Днес той е вече в Торонто, за да постави заедно с театър „ОТРАЖЕНИЕ“ своята пиеса „ВИНАГИ ГОТОВ!“, чийто оригинал е носител на Наградата за драматургия на Международния фестивал „Нова българска драма“.
Ето какво сподели Николай Гундеров в нашата рубрика „ НА РЕЖИСЬОРСКИЯ СТОЛ“ след една от репетициите му в зала „Отражение“ , гр. Торонто:
- Здравей, Николай и добре дошъл в Торонто. Това изобщо не е първият път, в който поставяш пиеси извън България. Какво е предизвикателството за един режисьор да работи за българска публика извън пределите на родината ?
Езикът на театъра е универсален. Ако той е човешки могат да те разберат и в Торонто, и в Тутракан. Ако не е – тогава и изкуственият интелект не може да ти помогне. Винаги съм смятал, че ако един спектакъл е лош, могат да ти върнат билетите на касата, но никой не може да възстанови времето, прекарано в зрителната зала. Придържам се към това всеки път – докато стоиш на седалката, всъщност да летиш над хубави истории и емоционални пейзажи. Има толкова начини да разкажеш нещо на публиката, но ако го направиш с чувство за хумор е най-добре. По-сериозно нещо от смеха не съм виждал.
- Как се роди идеята за пиесата „Винаги готов!“ – разкажи на нашите читатели малко за нея и какво искаш публиката да почувства или отнесе със себе си след спектакъла?
В ранното ми детство учителката по „Труд и творчество“ нареди плодове в един панер и каза да нарисуваме натюрморт със страните от братския лагер. В центъра на композицията стоеше един грейпфрут, който представляваше Съветският съюз. От него остана само обелката – ние го изядохме преди да завършим картината. Същото се случи с Полша, Германия и Чехословакия. От натюрморта останаха само България и Румъния като кочани от царевица или сурова ряпа, които никой не искаше да опита. Беше време, в което пишехме писма на
непознати другарчета от чужди страни. Ето в такова писмо, метафорично казано, се опитах да събера цялото си детство и с ласкав хумор да го „прочета“ като театрално представление. По-късно с поета Димитър Събов написахме пиесата „Хористи“, която поставих не само у нас, но и зад граница, за да поканим с усмивка зрителите да съпреживеят едно отминало време със забавни натюрморти.
- Вече няколко дни работиш с актьорите от българския театър „ОТРАЖЕНИЕ“ гр.Торонто и след 2 седмици предстои премиера. Какво е усещането ти от работата с непознат за теб театрален екип – предизвикателство или напрежение създава това у теб?
Напрежение ли? В тези хора има толкова творческо електричество, че ако АЕЦ „Козлодуй“ престане да работи, могат да снабдяват с енергия не само нашата страна, но и цяла Канада. Владеят всичко от А до Я. Артистични, атлетични, асиметрични, алтруистични… даже не мога да стигна до последната буква на азбуката.
- Какво те вдъхновява лично в театъра? Какво те кара все още — въпреки заетостта ти, отсъствието ти от дома и многобройните проекти — „винаги да си готов“ да се качиш на сцената?
Широката усмивка на някой човек, седнал на последния ред, в която могат да се видят всичките му кариеси.
Ето и няколко БЛИЦ въпроса, с които сам да нарисуваш себе си:
- Кафе или чай?
Може и супа, но не на гранули.
- Комедия или драма?
Драмата не беше ли да счупиш крак, а да те приемат в очен кабинет? А комедията – да ти зашият краката, защото докторът е отишъл на работа без очила?
- Какво казваш на актьорите преди представление?
„Когато всичко е загубено – няма от какво да се плашите.“
- Какво би могло да те извади от равновесие?
Равновесието.
- Любим герой от театъра (или литературата)?
Всеки, който е дошъл от живота и иска да се върне отново там.
- Любима реплика от пиеса, в която си участвал или си гледал?
„Ръкопляскайте с едната ръка, за да не се предават вируси на другата.“
- Ако не беше автор или режисьор, щеше да бъдеш…?
Пътник във вагон-ресторант.
- Коя е идеалната форма за правене на театър?
Неправилната.
- Какво е първото нещо, което слагаш в куфара, когато пътуваш?
Онова, което после изваждам, за да не ми тежи.
- Кой момент във „Винаги готов“ те кара да се усмихваш всеки път?
Когато актьорите, въпреки слънчевите изригвания, магнитните бури и антарктическата пролет в Канада идват на репетиции с ентусиазъм.
- Как би се определил с три думи?
- Махам първите две и ако последната ми се стори в повече, въобще не я слагам.
- Кленов сироп или мед?
Мавруд.